Управление на възнагражденията в организациите
Управлението на възнаграждението е една от най-важните подсистеми на управление на човешките ресурси. Тя отразява резултатите от всички предхождащи дейности и материализира ефекта от на участието на хората в организацията. Управленската дейност „възнаграждения” по своята същност обхваща разработка и приложение на стратегии, политика и системи, които подпомагат организацията за постигане целите й като привлича и наема работна сила. Измервайки реалния индивидуален принос на всеки от работниците или служителите си, организацията възнаграждава техните усилия.
Данъчно облагане и държавни приходи
Приходната система на страната осигурява нужните ресурси за осъществяване на функциите на държавата. Тя представлява основен компонент на държавния бюджет и следва да се дефинира като съвкупност от източници, методи и форми за акумулиране на парични средства в бюджета. Държавните приходи позволяват финансиране на колективните обществени потребности, способстват за осъществяване на национални социални програми и дават възможност за въздействие върху стопанската конюнктура.
Класификация на данъците
Данъците могат да упражняват въздействие върху поведението на икономическите субекти или да са неутрални (паушални, недеформиращи). Във финансовата теория са се наложили и други критерии за класификация на данъците. В зависимост от обекта на облагане следва да се разграничават: данъци върху потреблението (в България такива са данъкът върху добавената стойност, митата и акцизите); данъци върху дохода (в България - данък върху доходите от трудови правоотношения, данък печалба и др.); данъци върху имуществото (в България - данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху превозните средства, данък при придобиване на имущество по възмезден начин, данък при придобиване на имущество чрез дарение). Целесъобразно е отново да се подчертае, че с с основно фискално значение е облагането на потреблението и на дохода. Данъците могат да постъпват в приход на централното правителство или да се акумулират в местните бюджети. В първия случай те се определят като национални, а във втория като регионални или общински данъци. Обикновено налозите върху имуществото формират приходната страна на местните бюджети (такава е и българската практика; в нашата страна патентният данък също е местен приходоизточник), а данъците върху потреблението и дохода осигуряват приходи в бюджета на централното правителство. От гледна точка начините за облагане се прилагат пропорционални, прогресивни и регресивни данъци (в съвременните данъчни системи не се използва поголовно облагане).